Трибуна / Общество / Избрани BG-мисли за избрани EU-депутати
трибуна

Избрани BG-мисли за избрани EU-депутати


Избори 2014 ще се запомнят в най-новата история на България, заради някои нововъведения. Изключение от списъка ще бъдат купуването и продаването на гласове, защото са познати явления, въпреки че са престъпление. Чувахме го стотици пъти дневно от радиостанции и телевизии, докато течаха някакви предизборни клипове – едни с по-ясни, други с по-размътени послания. Eдни от героите в клиповете спечелиха, други загубиха, едните празнуват,  другите страдат, едни ще се напият от радост, други – от мъка, а които вече са започнали от сутринта– тях избори не ги вълнуват, то е ясно. Но най-голямо право да се почерпи след тези избори има така нареченият електорат, или иначе казано – народът. Как така най-сетне започна да ни се получава малко по малко пътя в добрата посока? Един от точните отговори е, че от „10 ноември” са минали почти 25 години. И както Мойсей водил своите 40 години из пустинята, за да се освободи народът и от духовното робство,  та така и ние – смениха се поколенията, и това си пролича при  изборите. Хората показаха категорично, че по-голямата част от тях са вече свободни да искат точни и ясни обяснения, оценяват трезво нещата, които стават в държавата, могат да наказват, когато не им харесва какво се случва с живота им, и могат да награждават, когато това им харесва.

Направиха го, като гласуваха „за” едни и „против” други, при това разбивайки на пух и прах повечето прогнози на социолозите. Опак народ сме си българите – каквото мислим, не винаги го казваме, а каквото казваме, невинаги го мислим. Ето защо подведохме социологическите агенции при опитите им да измъкнат достоверна информация за хода на избора преди самия избор. Или по-точно показахме,че агенциите просто нагласяват резултата в угода на една или друга партия.  А резултатът изненада и социолозите, и партиите, и самите нас. ГЕРБ очакваше своята победа, но броят на спечелените битки бе неочаквано висок дори и за партията. Тя уцели точния подход –  ясно да се види и чуе какво е направила, каква е била, без да обещава, защото българите вече с обещания не можеш да ги вземеш на своя страна. ДПС като вечния трети в една връзка пак изигра перфектната роля. Окупира почти цялата власт, а избирателите й я изравниха по рейтинг със столетната БСП. Използва позициите, които БСП сама преди това й предостави. Малко подличко като ход, но в политиката вече май всичко е позволено. Успешната тактика пролича най-ярко в Перник, където 500 години не е имало истиски силно турско присъствие, но днес 2 500 перничани определиха като своята партия именно ДПС. След сметките в проценти кой колко доверие е завоювал сред електората, може БСП и ДПС вече да не играят толкова доверчиво едни с  други.

Едни спечелиха с кратките и семпли послания, други- с младите лица в листата и залагайки на необременени с негативи хора по регионите. АТАКА за малко щеше да изпрати пернишки депутат в българския парламент миналата година, когато не даде и един лев за предизборна кампания. Сега пак разчиташе на обаянието на своя водач, но резултатът й се срина четири пъти. Перничани вече се чувстват разочаровани от нейния лидер, въпреки че са националисти и милеят за своя Перник и за своята България. Те много бързо набелязаха друг свой любимец сред новите партии – ББЦ, партия качила се точно навреме на политическата магистрала. В Перник Николай Бареков изпревари дори местния човек от АБВ Георги Първанов.  И макар че кампанията му бе насочена към младите, предложи и неща, харесвани от старите – да се върне казармата, да се въведе трудова повинност, да се наричаме пак Народна Република. Няма как да не признаем, че уцели смисъла на модерната кампания – лесно разбираемо говорене, и кратко!  

Това не го уцели обаче лидерът на БСП, който много говореше, много дълго и много сложно. Това би свършило работа, ако Сергей Станишев е в зала на БАН сред академичните среди, но пред избирателите някак не върви. Хората слушат, а не чуват, думите ги заобикалят и не проникват в съзнанието им. Едни се разсейват, други губят нишката на мисълта.  А изпусне ли се вниманието им, после е трудно да се върне. Просто и ясно – говорещ и слушащи трептят на различни нива и се разминават. То се и видя  от резултатите след евровота.

Този вот изкара на преден план едно качество на българина, което се смяташе за все по-рядко срещано. Оказа се, че този балканец можел все пак и да мисли. За първи път с преференциалното гласуване успя да пренареди някои листи. Е, имаше и грешки, но нали ни е за първи път…Най-ясно пролича, че ни харесва да избираме личности, а не партийни списъци, наредени някъде от някого, при Реформаторския блок. Единственият мандат, който взима коалицията, се падна не на водача Меглена Кунева , а на човека на старите политически играчи ДСБ и Иван Костов – Светослав Малинов, втория в листата.

Преференциалният вот всъщност е едно социологическо проучване дали българите са готови за въвеждането на мажоритарен избор.

Перник пак може да послужи за представителна извдка – 25 % са приложили преференциалното гласуване, което означава, че правят избор от личности, а не просто партия, т.е. мислят. Перничани разбират колко е важно това – те лично да изпратят в Европа  конкретния човек, който става техния евродепутат.

Дано онези, които изпращаме в Европа, този път работят мъничко и за нашето благо. Все пак ние сме им открехнали вратата натам. А ние не сме кой да е, ние сме господарят, на който депутатите трябва да бъдат слуги, ние сме Народът.  

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box