Трибуна / Култура / Диканите
1 Св. Успение Богородично

Диканите

В южните склонове на Витоша или в северозападните на Верила се намират землищата на Диканите – Долна и Горна. Наричали ги палакарци. Заради реката Палакария, която извира от Витоша и пресича Верила. Името на реката казват идело от гръцката дума паликари, която било нарицателно за гръцки войник, отбил военната си служба в турската армия, но освен това палакар означавало юнак. Така че реката можем да наречем „юнашка река”. Според Константин Иречек е възможно името пък да идвало от  испанското “палакурна” (кюлче злато) и по понятна причина да е дало името на реката. Добивът на злато по река Палакария се извършвал отдавна. Има данни, че през 1842 г. около 80 семейства от с. Ярлово  изкарвали прехраната си от златодобив.

Село Долна Диканя има дълга история. Потвърждение са останките от праисторическо селище при Гаджова и Лазова махала. Има следи от три антични селища в границите на днешното селско землище.
През късната антична на най-високата част на хълма Св. Петър (на 3 км западно от селото) е била изградена  крепост – „Градище”. Над нея през средновековието е изграден малък манастир, който е отдавна разрушен и в наше време е  построен параклисът „Св. Петка”.

Село Долна Диканя е наследник на старо средновековно селище. В турските дефтери от 1528/29 г. то е записано с население от 145 домакинства,  Селото е записано и в тимарски регистър на Кюстендилски санджак от 1570/72 г. под същото име – Долни Диркян с 159 християнски семейства, 89 ергени и 10 бащинѝ, като е събирало общ приход за спахията 16 248 акчета. Селището се споменава и в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г. През този период в селото е имало известен брой войнуци – българи на служба в османската войска.

През следващите два века жителите на Долна Диканя  били със статут на маденджии / рудари. Това става след като от първата четвърт на XVII в. започва интензивно разработване на рудните находища по склоновете на Витоша, Голо бърдо и Верила. .
От  съществувалото през късното средновековие (XV-XVII в.) селище допреди няколко десетилетия били запазени три черкви. Две от тях не съществуват – „Свети Никола“ и „Св. Богородица“. Днес е построен малък параклис със същото име – „Св. Никола”. „Св. Богородица”  се е намирала на 100 м югоизточно от „Св. Никола“. При изграждане пътя покрай река Арката е била изцяло засипана. Разрушаването на този храм е станало още през късното средновековие и под същото име е изграден друг, отстоящ само на 100 м от стария (при днешните селски гробища) . Гробищната църква „Св. Богородица” вероятно е построена в последното столетие на късното средновековие (XVI-XVII в.). Запазена е сравнително добре, но стенописите ѝ се нуждаят от реставрация и консервация.
Действащата долнодиканска  черква „Успение Богородично“ е изградена през  1832 г. Възобновена е през 2002 г. Същата година е построен  параклисът „Свети Димитър“на мястото на стар манадтир.

ЦЪРКВА СВ. БОГОРОДИЦА С. ДОЛНА ДИКАНЯ

Гробищната църква Св. Богородица е малка еднокорабна, псевдотриконхална. Певниците и абсидата са високи и са със самостоятелен покрив. Стенописите са само на източната олтарна стена. Данни от стенописи по останалата част от стените на църквата липсват. Върху някои от камъните има издълбани летописни бележки от ХІХ век.

Стенописите от църквата Св. Богородица носят стиловите белези на късносредновековната живопис от ХVІ-ХVІІ век

В землището на Горна Диканя има твърде много средновековни оброци, които често са над разрушени църкви.

  • Оброк „Св. Никола“ – намира се в Сръндева махала, до читалището.
  • Оброк „Св. Пантелей“ – при изсъхнал вековен бряст, на 700 м от читалището.
  • Оброчище „Кръста“ – в местността „Удавеница”, на 150 м от центъра на селото.
  • Оброк при Ивановите дабье – в м. „Папулята”, 6 км северно от селото.
  • Оброк „Свети Петър“ – в м. „Врабчиница”, югозападно от Сръндева махала.
  • Оброк „Св. Илия” – намира се в крепостта „Градището”, днес на мястото е издигнат едноименен параклис /1 август 2009/.
  • Оброк „Св. Спас” – западно от селото.

Приемник на средновековния манастир „Успение Богородично” / 1572 г. / е днешния параклис „Успение Богородично”, намиращо се над селото.
През 1866 г. е изградена  селската церква „Покров Богородичен”, а  през 1884 г. е възобновена църквата  на манастира „Успение Богородично“. От нея са по-стария и новия надпис:

”Во славу светая троицы согради се сей храм успение пресветая богородицы, сос оградато му в лето 1884 сос натстояние и иждивение на г-на Игната Илиевича и братята му Тодор и Христо Трендафилови и изобрази се в л. 1885 с настоятелите му. Изобрази Никола Йованов самоковец”

Така е написал зографът надвхода на някогашаната църквица. А над вратата на възстановения храм днешният зограф е написал:

„В лето 2007 биде реставриран светия храм Успение Преста Богородица от спомоществователя Владимир Крайнев с дом и чада и отзивчивите жители на с. Г. Диканя, изписан от Красимир Асенов.”

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box