Трибуна / Мнения / ДЕЦАТА НА ПЕРНИК

ДЕЦАТА НА ПЕРНИК

Много трябва да сме горди, като се огледаме и срещнем умните очи на децата. Децата на Перник, които май от раждането си вече  знаят как да спасят града, страната, света от лошото. Те го показват съвсем ясно, трябва само ние, възрастните,  да го видим. Тези деца имат една висша орис и тя е да направят света по-добро място за живеене, а своя роден Перник – известен  с постиженията им във всички области. Те са нашето спасение.  Не само надежда…

Вижте например какво правят в спорта! Едно седемгодишно момченце от Перник  – Косьо Георгиев – взе сребърен медал от Световното първенство по шахмат само преди два дни. Шахът е игра за мъдрите, това е играта на царете, на богоизбраните. А това дете победи останалия свят, то ни показа, че не сме долната част от обществото, както през последните години  се опитват да ни внушават разни наши и чужди политици . Това дете ни даде надежда. Надежда за бъдещето.

Да надникнем и в изкуството. Кой твърди, че интересът към  класическата музика, балета или рисуването бил замрял? В нашия миньорски град има повече от 100 школи в читалища, училища, културни домове, в които децата свирят Бетовен и Моцарт, танцуват изящно като Плисецкая и следват с четка и платно стъпките на Майстора. Малките балерини от балет „Вая” всяка година откриват Виенския бал в столицата. Малките художници  порастват  като достойни хора, защото в школите от своите учители са научили какво е да сътворяваш красота и да бъдеш творец. А десетгодишната перничанка Ана Яворова  победи целия свят със своите стихове и на на 1-ви юни бе в Италия, за да получи първа награда от международен конкурс за поезия.  И това дете ни даде надежда. Надежда за бъдещето.

А какво ще кажете за науката? Дали са у нас или живеят зад граница, нашите, пернишките деца и младежи ни прославят по света, заради тях други страни научават името на нашата и вече знаят къде се намира. Един от тези световни умове е 20-годишният перничанин Самуил Борисов, който от няколко години живее в САЩ, но с гордост казва, че е българин от Перник. Той получи лично от президента Обама награда за принос в науката, а стипендията, която върви заедно с отличието, му отвори вратите на НАСА. Преди това печели второ място в целите Съединени щати с проекта си за пестене на електроенергия в компютърните зали в училищата.  И този младеж ни даде надежда. Надежда за един свят с по-добро бъдеще.

Каквото щете казвайте, но фактът, че образователната система в България изпадна в дългосрочна  криза, не попречи на децата на Перник и България да демонстрират своите способности. Засега не успяват опитите да се унищожи пословичното ученолюбие на българските деца. Без успех са и многото усилия  за омаловажаване на техните постижения във всички области. Жалко, че не могат да се изброят онези малки перничани, които са направили повече за града си от своите родители и от възрастните. Не за друго, а защото няма да стигне мястото.  Но вие не се отчайвайте, че не сте срещнали познато име дотук. Просто се огледайте и ще срещнете умните очи на децата на Перник. Във всяко от тях вероятно се крие спортист, учен, творец, политик. Има бъдеще.

Тези деца имат нужда само от едно – поощрение и вяра. Ако ние им подадем ръка, те ще направят невъзможното и наистина градът ни, България и светът ще станат по-добро място за живеене. Въпреки своята младост, те ни напомнят с постиженията си, че все още има защо да се наричаме с гордост „българи”. И ни показват какъв ще е светът на бъдещето. 

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box