Трибуна / Значими събития и личности / ЦАР КАЛОЯН: РОДЕН ДА БЪДЕ ПОБЕДИТЕЛ
59a079bd3eff

ЦАР КАЛОЯН: РОДЕН ДА БЪДЕ ПОБЕДИТЕЛ

Ние, българите винаги сме носили в себе си чувството на гордост, произхождащо и от величието на българската държавност през Първото и Второто българско царство. Това е време на възход не само на нашата държава, но и на българския дух. Самочувствието на българите се е основавало и на факта, че са част от народа на могъща България – страна,  с която се съобразяват всички европейски държави през този период.

Преди време в tribunabg.com публикувахме материал, свързан с един от владетелите на Първото българско царство – кан Тервел. Със сегашната публикация искаме да припомним на нашите читатели и за цар Калоян – владетелят, който отново възвиси България до нивото на най-значимите европейски държави в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. Неговото рожденно име е Йоан. В знак на признателност, съвремениците му го наричат с гръцкото Калойоан, или Калоян- в превод най–вероятно „Мъдрия Йоан“. Българските средновековни автори винаги пишат за него като „благочестивия български цар Калоян“. В писмата на папа Инокентий ІІІ е назован „благородният мъж Йоаниций“ или “най-скъпият в Христа наш син Калоян, сияйният цар на българи и власи“.

„Роден да бъде победител“- в плеядата велики български владетели този израз с много голяма точност се отнася за цар Калоян. Няма единно мнение за датата на неговото раждане – дали е 1168 или 1170г. Знае се, че  произхожда от знатния род на Асеневци. Братята му – болярите Асен и Петър – застават  начело на въстанието срещу управлението на византийския император Исак ІІ. След редица  успешни сражения императорът е принуден да сключи мир с  въстаниците, което на практика означава признаване на българската държава.

Младият Йоан израства до двамата си братя – Иван Асен I и Теодор Петър, които са първите царе след възстановяването на българската държава. Освен че усвоява непосредствено от тях умението да бъде държавник и владетел, той става свидетел и на смъртта им от ръката на заговорници.

Преди да се възкачи на българския престол Йоан е взет за заложник при обсадата на Ловеч и престоява две години в Константинопол, откъдето успява да избяга през 1190. През това време младият бъдещ цар не само се запознава отблизо с постиженията на високоразвитата византийска цивилизация, но и оцелява в трудната ситуация на ожесточената борба на живот и смърт, която неговите братя водят с Византия.

След смъртта и на Асен, и на Петър, през 1197г. Калоян успява да се справи със заговорниците и става български цар.

Оттук нататък неговото управление е умела компилация от изключителни дипломатически ходове и военни победи, чрез които България отново става водеща суперсила в Югоизточна Европа и една от великите държави на Стария континент.

Използвайки своя невероятен дипломатически нюх, цар Калоян влиза с достойнство в дълъг диалог с Рим – с главата на римокатолическата църква папа Инокентий ІІІ. Като опитен политик българският цар прави по най-сполучлив начин всички свои ходове, в резултат на което през 1204г. преговорите завършват с пълен успех за България. Калоян получава признание за своята царска власт, и то не от когото и да е, а от папа Инокентий ІІІ, който му дарява царски скиптър и диадема. Главата на българската църква получава титлата „примус“, но в своята кореспонденция цар Калоян го нарича „патриарх“. Всички желания на българския владетел са постигнати, без той да поеме нито едно конкретно задържение към  Светия престол в Рим.

Няма български владетел, който да е постигнал повече победи на бойното поле от цар Калоян. Можем да припомним само една част от тях: 1201г.-превземането на Констанция и Варна; 14.04.1205г. -разгром на основните сили на кръстоносците близо до Адрианопол и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски /граф Бодуен дьо Фландър/; юни-юли 1205- победата при Серес и превземането на Солун; юни-юли 1205г.- превземането на Филипопол/Пловив/; 31.01.1206-победата при Русион и превземането на Родосто; 04.09.1207г.- разгром на маркиз Бонифас дьо Монфера в Родопите и т.н. Твърде дълго трябва да изброяваме всички победи на цар Калоян. В заключение ще използваме цитат от книгата на проф. Николай Овчаров „Победите на Калоян“, който много точно описва величието на българския владетел. „Четвъртият кръстоносен поход е една от най-добре замислените и осъществени агресии на католическия Запад срещу православния Изток…Вековната и могъща Византийска империя е пометена за броени месеци…Практически цар Калоян се изправя сам срещу желязната стена на западните рицари. Само за две години и в няколко поредни операции той разгромява кръстоносците в такава степен, че никога вече не могат да водят агресивна политика“. Tribunabg.com

Използвани източници и литература:

·         Николай Овчаров „Победите на цар Калоян“- ТАНГРА ТанНакРа ИК

·         Уикипедия

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box