Трибуна / Значими събития и личности / Генерал Ваклин Церковски – роден в Църква, герой на Шумен
General_Vaklin_Cerkovski

Генерал Ваклин Церковски – роден в Църква, герой на Шумен

Генерал Ваклин Церковски е роден в с. Църква-днес квартал на гр.Перник, но служил и живял в гр. Шумен. За бойните си заслуги е носител на Ордени за храброст от 5 войни – Сръбско-турската от 1876 г., Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., Сръбско-българската от 1885-а, Балканската – 1912 и Междусъюзническата – 1913 г. Той е първият комендант на Одрин. За всичко това и заради още негови заслуги е прогласен за „Герой на Шумен“.

Шуменци са проучили и описали живота и военните заслуги на генерал Ваклин Аначков / Яначков, Начков / Църковски.

Ваклин е роден на 19 октомври 1858 г.  През 60-е годидни на 19 в. баща му вече има дюкян в София. Ваклин  помагал в търговията и учел там. Видял обесването на Васил Левски. През 1876 г.  18 годишния Ваклин заедно с баща си се включва в четата на Ильо войвода и участват в Сръбско-турската война от 1876 г. След нейното завършване двамата се явяват в Плоещ и се зачисляват в Българското опълчение. След войната / в нея загива един от другите двама сина – Мито и Марко, но кой от тях все още не знаем / Ваклин постъпва юнкер в новооткритото Военно училище, което завършва на 10 май 1879 г. Удостоен е да служи в гвардейския конен конвой на княз Александър Батемберг. След суспендиране на Търновската конституция от Батемберг,  поручик Церковски преминава в Източна Румелия и постъпва в Пазарджишката пеша дружина. Под негово  ръководство се подготвят десетки офицери, които участват в в обявяване на Съединението и Сръбско-българската война. По време на тази война ротмистър Церковски е командир на полуескадрон от доброволци и действа по цялото протежение на фронта – от Кочериново до Видин.

След войната Церковски служи в Ломския, Етърския, Родопския и други полкове. През 1900 г., като подполковник, е командир на 10-и пехотен резервен полк, а през 1905 г., вече полковник, е назначен за началник на 1-а бригада от 4-а пехотна Преславска дивизия в Шумен. През 1907 . преминава в запаса с чин генерал-майор.

При започването на Балканската бойна на генерал Церковски  е поверено командването на 3-а пехотна  бригада на Преславската  дивизия. Бригадата се състояла от запасни войници на възраст от 32 до 40 години, поради което по-младите ги наричат „чичовци”. С тях генерал Церковски участва в боевете при Лозенград, Карагач, Бунар-Хисар, Люле-Бургас, Чаталджа и само тази бригада от Преславската дивизия – в превземането на Одрин.

На 10 март 1913 г. бригадата е придадена на разположение на командващия 2-а армия, генерал-лейтенант Никола Иванов, за участие в атаката на най-важния Източен сектор на Одринската крепост. На 13 март в 9.45 часа огънят от двете страни е прекратен. Същият ден генерал Церковски е назначен за пръв комендант на Одрин. На него се паднала работата за настаняване на нашите войски, разоръжаване на пленения турски гарнизон, обезвреждане на турски въоръжени групи, снабдяване на населението с продукти, локализиране гнездата на заразни болести и др.

Ветеран от 5 войни, генерал Церковски живее в Шумен със съпругата си Мария Христович и петте си деца. Умира на 59 години през 1917 г.

Към всичко това можем да добавим сведенията за бащата на генерала – Аначко / Яначко /. Едно от свидетелствата е подадената на 28. Х. 1892 г. молба от „ Яначко Андреев Церковски ( поборник ) родом от с. Църква, живущ в гр. София“ да му бъде увеличена пенсията. От молбата е видно, че е роден през 1832 г., а от приложените свидетелства за доказване на това че е поборник разбираме за участието му в Сръбско-турската война / Свидетелство № 4108 издадено от Ильо войвода /, в Руско-турската война 1877-78 г. / Свидетелство № 2640 от командира на Българската земска войска майор Чиляев / и Сръбско-българската война от 1885 г. / Удостоверение на Чипровския отряд майор Паница /. Яначко Церковски се е подписал под едно свидетелство на Симо Соколов, затова, че той заедно с Панайот Хитов и Ильо войвода са организирали българската доброволческа бригада за участие в Сръбско-турската война. Наред с неговия подпис са тези на Билче войвода, Тодор Стаменов / от Ковачевци, б.м. С.М. /, Ангел П. Чернев, Д. Радулов и Ж. Христов.

По повод негово прошение за пенсия като поборник в стенографския дневник от 8. ХІІ.1890 г.на Народното събрание четем / с. 43 /: „Просителя през Сръбско-турската война, както и през Руско-турската война е зимал участие, заедно с двамата си синове, от които единия е паднал в войната, а другия е жив и сега е майор.“

Преди да се включи в описаните по горе събития, се занимава с търговия  в София, като през 1869 г. е имал взет под наем магазин от Софийската община . Записано е:“Воз Боклярската механа дукянчето – Яначко Црковецо от 1869 июлия 20 за година сос кондрат 225 гроша.“ / БИА-НБКМ, ІІА 7815, л. 6 /

През първата половина на 70 – е години в София вече е книжар Кирил Геошев от с. Ярджиловци. Неговата майка – Милена е от с. Църква и по наличните свидетелства е от Поповите и с рода на Аначко са имали родниниски връзки. Кирил Геошев е известен и като „пътуващото книжарче – Киро Селянчето и Киро кафеджи, който имал книжарница-кафене в София и разпространявал в пътуванията си книгите на другия софийски книжар Стоян Табаков („Историята на хайдут Сидеря и неговът бивол Голя“ на Н. Козлев, „Поевропейчване на турчина“- комедия от Д. Паничков, „За славянското произхождение на дунавските българи“ на Д. Иловайски, „Народна песнопойка“ на Н. Вардев и др ) / Тахов, Г. Преди да тръгне на бесилката. Във: Възрожденски книжари. С., 1980, 163-169 /. Та в множеството пътувания се отбили през пролетта на 1877 г. с неговия приятел в Радомир и били арестувани, защото пеели песента „От как се е мила моя майно льо, зора зазорила“. „Най-първо били заловени две момчета защото пеели народни песни. През м. март Киро от с. Ярджиловци ( Брезнишко ) и Георги Стоичков потеглили за Кюстендил да купуват вино и пренощували в Радомир. Вечерта пеяли в хана народни песни, заптиетата ги чули, нападнали, заловили тетрадката с песента, изпратили ги в София гдето следствието дълго време се протакало, без да кажат от къде са взели тетрадката.“ /Димитров, Г. Страданията на българите и Освобождението на България през 1877-1878 г. С., 1899 /На 15 ноември 1877 г. Киро бил обесен на Говежди пазар, заедно с  още трима софийски книжари –Никола Чолак на Куручешме, Стоян Табаков на Капана и Георги Стоичков в Драз махла.

Архимандрит Зиновий поп Петров пък пише, че Киро  е  пял „Балкан ечи, сам юнак с тръба зове свойте братя, всички на оръжие“, а френският военен кореспондент Дик дю Лонле е записал, че „един от тях / от обесените – б.м. С.М. / бе пял славянска патриотична песен”/ Дойчинова, Ел. Един  френски военен кореспондент  за освовбоздението на София.// София, 3, 1988,5-7 /

Написах всички тези неща, защото е нужно за познанието на събитията, хората и връзките между тях, както и за това –  да пазим светлата памет на дедите ни. Това припомняне  ни подсеща – хубаво да имаме паметници на тези достойни българи в Перник и Ярджиловци.

Симеон Мильов

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box