Трибуна / Теми / ТУРЦИЯ СЛЕД РЕФЕРЕНДУМА. ЕВРОПА МЕЖДУ СТРАСТ, ЖЕЛАНИЯ И НЕОБХОДИМОСТ
Снимка: Mediapool
Снимка: Mediapool

ТУРЦИЯ СЛЕД РЕФЕРЕНДУМА. ЕВРОПА МЕЖДУ СТРАСТ, ЖЕЛАНИЯ И НЕОБХОДИМОСТ

Турция след референдума – повод за най-различни прогнози: от бърз подем през концентрация на власт до икономически колапс, или казано по друг начин – вариации от стагнация вследствие на силно централизирано управление до бърз икономически растеж, пак като следствие на същото. Кое е вярно, както обикновено ще се разбере по-късно.
Въпросът всъщност е: Кое предпочита „Старата госпожа“, както е известна Европа?
Без значение дали е привидност при защита на нарушената демокрация или е камуфлажен елемент за добро прикритие на истински желани резултати, Европа винаги е умеела да изглежда почтено, дори когато исканата измамност прозира. 50 години стремеж за единство, за Европа без граници, който стремеж рухна при първите терористични заплахи и беше довършен от страха от бежанците. Старите, старателно заличени и добре „забравени“ граници, бяха възстановени буквално за часове, а липсата на обща външна, отбранителна и вътрешна политики си каза своето – „Старата госпожа“ ще си бъде винаги стара, просто убийствената изобретателност на терористите и апетитът за по-добър живот у бежанците са доста „по-млади“ и „жизнени“. Спасението от тях е единственото нещо, което Госпожата желае наистина страстно. А то не минава ли през Босфора, откъдето бе и предначертаният път на България преди двадесетина години от опитен днес наш политик? Ако това е вярно, какви са бленуваните от Европа хоризонти – демократична Турция, заради която да се отрече Ердоган, или Ердоганова Турция, заради която да се отрече демокрацията? Миналото подсказва стресиращи отговори на  въпрос, който  никой не иска да зададе: Кога демокрацията в тази част на света е спирала бежанците?

Ако си припомним някои авторитарни държавни лидери, преди време еднолично управлявали, а днес вече безславно забравени или отречени, дали отговорът няма да бъде: Не, демокрацията в Близкия изток и Северна Африка не е спирала бежанците, защото там нямаше много от нея. И обратното – демокрацията в Европа ги приемаше радушно. Но това вече е лошо, а демокрацията не е. И границите не са спасението.

„Старата госпожа“ неотложно трябва да вземе спасително решение – ще приеме ли авторитарната власт или ще предпочете демокрацията?
Президентът Ердоган може спокойно да изчака решението. Защото  изборът преди всичко ще бъде егоистично практичен.

Росен Иванов

 

 

Автор: Росен Иванов   

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box