Трибуна / Мнения / СТЕНИ НА ОМРАЗА В ЕВРОПА ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА КАРАШ СЪРФ
Стена

СТЕНИ НА ОМРАЗА В ЕВРОПА ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА КАРАШ СЪРФ

Анализирайки последните няколко години от случващото се на Стария континент, трябва ясно да си дадем сметка, че Европа в динамиката на своето развитие е достигнала точка на пречупване, след която нещата никога вече няма да бъдат същите. Тези, които обичат сърф, знаят, че терминът “точка на пречупване“ определя момента, в който морската вълна се преобръща вследствие на изпреварващото движение на горната и част на водата за сметка на основата, забавяща своето движение заради триенето с дъното. Същото се наблюдава и в принципно чудесната идея за Европейски съюз- върхът на обществото, както обичат да бъдат наричани политиците, се устреми дотолкова напред, че или не забелязва, или се прави, че не вижда тоталното зацикляне в основата. А там долу, в основата на идеята, стоят обикновените хора, които със своят труд, и ако щете дори със своето съществуване правят възможно издигането на гребена на вълните. За чиновниците от Брюксел нещата са чудесни, над тях е само слънцето, заплатите им стигат почти небесни височини, командировъчните са неограничени и добре платени, а животът им е прекрасен като на сърфист на летен тропически плаж с подходящи вълни. За какво да се занимават с основата на обществото, която и без това си е под водата. Нещата според тези политици трябва да си останат така – да има връх, който слънцето огрява и основа, която да го крепи на раменете си. Тези по върховете забравиха азбучната истина, която всеки ученик знае – движението на горната част на пирамидата трябва да следва основата, защото в противен случай дисбалансът ще доведе до срутване. На върха, не на основата. Затова и не разбраха, че там долу нещо не е наред, има проблеми, което мотивира гражданите на Европа да не им вярват и да имат идеи за собствено движение. Обикновените хора искат спокойствие, искат да ги уважеват и към тях да се проявява достойно отношение, защото според Конституциите на държавите в съюза всички сме равни. Политиците в Европа не го разбраха. Те воюваха с режимите в Ирак, Либия и Сирия не защото искаха да осигурят по-добър живот на европейците, а защото правилата на голямата петролна игра го изискват. Бомбите в тези държави може и да свалиха от власт управляващите, но направиха нещо много по-лошо – разрушиха хабибатите на живеещите там. Така отчаяните хора тръгнаха да търсят по-добро място за себе си и за своите деца. И не е трудно да се досетим къде – естествено в Европа. Но освен бегълци, войните родиха и гняв, тъй като за обикновения човек е трудно да проумее, че бомбата разрушила дома му е демократичното средство на европейците да им направят живота по-добър. Този гняв беше използван от радикално настроени религиозни течения, които се възползваха от ситуацията и натрупаха огромна обществена подкрепа сред недоволните хора. Лошото е, че за тях е много лесно да представят нещата като противопоставяне между две религии – ислямската и християнската. А в страните от съюза освен християни живеят и многобройни групи мюсюлмани. Когато се вземаха решения за бомбандиране на суверенни държави, политиците не попитаха обикновените хора дали искат война. Сега с ужас констатират, че войната вече е в Европа, с което още повече създават паника и насаждат протипоставяне. И обсебени от тази паника, политиците решиха, че изходът е да построят схешно стени. Много стени по границите на Европа. И се започна строителство в Унгария, Хърватска, България. Франция обяви военно положение, Германия и Австрия възстановяват границите си, Великобритания е пред референдум за отделяне от Евросъюза. Погледнато от мястото на обикновения, средностатистически европеец това ли е Европа, за която толкова години се е борил и мечтал – Европа на военно положение, гранични стени и омраза, това ли е пожалавал за себе си и за своите деца. Не е ясно какъв ще бъда отговорът на този въпрос. Аз обаче имам своя – ако това е бъдещето, аз не искам да съм европеец. Искам нормален живот в България, искам спокойно да продължавам да се разбирам с християни, мюсюлмани и юдеи в моята си държава. Искам да няма проблеми между българи, турци, евреи, арменци, роми и всички останали етноси в нашата не голяма, но мирна България. Само се чудя – защо без да са ни бомбандирали, дори и с демократични намерения продължаваме да емигрираме, като че ли сме във война?
Вероятно защото в България основата изпревари върха.

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box