Трибуна / Мнения / ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА ПЕПЕРУДИТЕ
Снимка: iskamdaznam
Снимка: iskamdaznam

ПОСЛЕДНИЯТ ТАНЦ НА ПЕПЕРУДИТЕ

Ако запалиш през лятото лампа навън, когато вече е мръкнало, ще видиш как безбройни малки и по- големи пеперуди обикалят около нея, привлечени от светлината. Те не осъзнават, че това е техният последен танц, защото когато се уморят или приближат твърде близо до светещата крушка, топлината просто ги изгаря. Нещо в нашия политически живот твърде много напомня на този мъртвешки танц на пеперудите. Безкрайно за размерите на България количество политици от малък и по-голям калибър са неистово привлечени от бляскавия свят на политиката до такава степен, че са в състояние с години да гравитират около идеята да участват по някакъв начин в превземането на светлината. Нищо, че кацането върху така желаната повърхност за мнозина от тях е фатално. Нищо, че 90 процента от тях са неподготвени или абсолютно непригодни за такава дейност, те просто го искат – да бъдат там, при светлината, да изпълзят от мрака на сивото ежедневие и да посветят поне малко, изгаряйки. Замислям се над това българско ежедневие, четейки за сагата с министъра на правосъдието. Изключително неизвестният бивш такъв Христо Иванов дойде от нищото и с нищо няма да бъде запомнен. Никой не разбра неговите идеи за реформи и то не защото сме глупави хората, които бяхме облъчвани с тях, а защото самите идеи нищо не струват. Да повериш на човек, който не е могъл да се реализира като юрист, правосъдно министерство е все едно да назначиш жаден бедуин от пустинята за капитан на морски кораб. Щото искал да плува сред мно-о-го вода. На всички трезвомислещи българи беше ясно, че е въпрос на време този министър да „изгори“, без да е светил кой знае колко. Незнайно защо обаче сагата се повтаря – поредната привлечена от светлината пеперуда влезе в спиралата на светлинната орбита. Отново за правосъден министър е избран юрист, притежаващ единствено това качество като такъв. Юристи много, при толкова правни факултети това е логично, но нима от тях не можаха да намерят поне един, който е постигнал някакви успехи като правист. Христо Иванов се опълчи на Главния прокурор, без да се съобрази, че Сотир Цацаров е съдия от кариерата и това сражение между Давид и Голиат е с предизвестен край, но не както в древния епос. Просто българският политически Давид кацна на крушката. Как си представят новият правосъден министър като победител в схватката с правосъдната система, не е ясно. Първо той не разбира много, много от нея, второ – не представи никаква предварителна програма, от която да личи знае ли как се каца безопасно върху гореща повърхност, т.е. как се реформира съдебна система в България. Трето, тъй като досега само мълчи, можем да му/и/ припомним латинското юридическо правило „мълчанието е знак на несъгласие“, което е израз на пасивна съпротива, а не намерение за разчистване на Авгиевите обори на правосъдието. Може би е поредният предизвестен край на съдебната реформа, може би е поставена там, за да не се случи тя, всичко е възможно. Светлината е високо, пеперуди много, нощта е пред нас и няма изглед да съмне само от светлината на поредния изгорял в желанието да посвети. Който не вярва, да попита Радан Кънев.

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box