Трибуна / Мнения / „ПОД ИГОТО“ И НАД НЕГО … ИЛИ РОБСТВО ЛИ Е ТУРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ
трибуна

„ПОД ИГОТО“ И НАД НЕГО … ИЛИ РОБСТВО ЛИ Е ТУРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ

Героичният дух на българина отново се въздигна, тревожно активизиран от нова вълна конспиративни упражнения на политици по медиите, обилно захранени от солидна порция коментари на псевдо- и научноподготвени родолюбци. Чак ме досрамя, че нямам такъв емоционално- патриотичен заряд в знанията си на обикновен гражданин по темата. „Иго“, „робство“, „съжителство“, „съвместителство“ и какви ли още не термини се разлетяха в публичното пространство като руски бойни самолети над Сирия, готови да сразят незабавно осмелилия се да атакува враг. И така притеснен, че нямам патриотичен отговор на най- важния за България въпрос реших по най – простия , т.е. обикновен начин да събера информация и съответно поразсъждавам в насока на новия възрожденски устрем. Междувременно от телевизионния екран ни информираха, че „иго“ идвало от гръцката дума „хегемония“ и аз автоматично се замислих дали още от утре нашите деца в училище няма да изучават романа „Под хегемонията“ на Айвън Вейз/ разбирай Иван Вазов/? „Айде стига, нема нужда“ рекох си и се запътих към библиотеката. Не тази реалната, дето стои почти празна на центъра на града, а във виртуалния свят на Интернет, разбира се. Там неизвестни за мен капацитети незабавно ме осветлиха по въпроса, че „хегемония“ означава „Върховенство, първенство, надмощие“. Дотук добре, но една мисъл вече набираше скорост в главата ми, досадна като българин от Лондон на среща с премиера – за да има хегемония/ или надмощие/, трябва да има поне два субекта, единия от който да властва над другия. Само че за въпросния период- от края на ХІV до края на ХІХ век имаме само една държава – Османската. България просто не съществува, тя като територия и население е включена в състава на империята. Значи не е възможно да имаме хегемония. Допълнително объркан от новото осветление по възрожденската терминология, реших да поразмишлявам по моя си начин. И така, безспорно „иго“ е доста архаичен термин, който, ако не беше Вазов, отдавна да се е свил в някой речник, забравен и от най- будните литератори. „Ами разбира се“, рекох си „ето го началото на отговора“- трябва да намеря възрожденски специалист с достатъчна грамотност по въпроса. И така от само себе си Найден Геров се появи като пътеводна идея. Отворих речника му и във ІІ част, на стр.182 прочетох „Иго – ярем, робство, чужда власт. Иго Турско иго“. „Открих го!“ – идваше ми да извикам с пълен глас. Виновникът, разбира се за терминологичното вълнение на съвременната българска политическа мисъл досежно кардиналния въпрос за игото и неговите производни. Бай Найден, този дълбоко просветен мъж, вместо точно определение е предоставил на фантазията ни целия спектър значения – от робство до чужда власт. Иди сега и се разбери с другите.
Да си призная честно, взе да ми писва. Спомних си, че знам историята на моя род за шест поколения преди мен. Като се замислих, между тях е имало земеделци, животновъди, занаятчии, миньори, металурзи, търговци, инженери, но за роби никой от рода ми не е чувал. Били са поданици на български канове и царе, на византийския император и на султана, били сме граждани на Народната република и само на Република България. Но роби не сме били, защото горд народ като българския винаги е намирал в себе си сили да възстанови своята държава, а това не е робско поведение. Ако някой се има за потомък на роби, може да си го припомня, а може и да се закичи гордо с него.
Аз за себе си бих сложил надпис „Горд потомък на българи!“
За да има и мойте деца с какво да се гордеят!

Публикацията е по материали от блога http://bgtribune.eu/

Коментирай!

Loading Facebook Comments ...

Коментирай

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*

Моля, въведете символите в полето!

Please type the characters of this captcha image in the input box